Преди всичко искам да отбележа че аз съм един обикновен средностатистически гражданин на Република България, каквото е мнозинството в държавата. Моите разбирания може да не са напълно коректни и научни, но са истински. И това е гласа на народа.
  През последните дни положението в страната ни направо ескалира. Като гледам новини и предавания по телевизията- обзема ме страх. Картинката е потресаваща. Сякаш сме на прага на гражданска война. Хора се заканват да посегнат на живота си, други направо се самозапалват без да му мислят много. Трети избиват семействата си поради безпаричие...

  Най- актуалното събитие в държавата ни са масовите протести на народа. Всичко тръгна от момента в който получихме сметките си за тока. И сега повече от всякога искаме оставката на правителството. А то ли определя цените, питам аз?  Как може да бъдат обвинявани шепа хора  за всичко лошо, което се случва с тази държава? При положение че тези хора си късат задниците с извинение, за да направят всичко възможно да ни изведат от това положение?  Аз да ви кажа всеки момент чакам, подтикнати от т.н. опозиция, някои от народа да ги обвинят и за глобалното затопляне. Ставаме жалки сами на себе си! И на всичкото отгоре, „тези от телевизията“ се чудят каква голяма смешка да измислят за да оплюят оправляващите. Смешно ли ви е, драги съграждани? Защото на мен вече не ми е.
   Ами протестиращите. Да ми се включват в протеста пиянките наркомани т.н. „футболни фенове“. Че аз имах колега в университета точно от тази организация, и знам много добре какво е тяхното мислене. В тяхното съзнание се съдържа единствено желание за кръвопролите, грозни сценки на вандализъм, трошат кошове, табели, и каквото им падне. Бият и ритат който им падне. Понякога дори не знаят за каква кауза се борят, но важното е насилие да има. Е, това ли е голямата битка, която спечелихме на протестите? Протестирайки рамо до рамо с онези, които други ден на някой мач, водени от същото вдъхновение, ще наръгат с нож детето ни?
Отстрани не ми изглежда че сме цивилизована страна, стремяща се към възход, ами истината е съвсем друга. Ние сме МЕЖДУ цивилизацията  и третия свят. Други като нас просто няма. Трябва ни отделна графа във всяка класация. И най- лошото е че ние самите продължаваме да се подкопаваме, и накрая може сами да се затрием от картата на света веднъж завинаги.

  Откакто сегашното правителство е на власт, враговете му сякаш сън не са спали, за да кроят планове как да го спънат. И сякаш ги хвана бяс  откак им изкараха кирливите ризи пред народа, информирайки ни колко милиарди са изкрали от нашата бедна държавица. Оплюват като обезумели, дори не могат да си дадат равносметка , че вече никой не може да излъжат. Те са като някой звяр на прага на смъртта, губещ битката. Сръжава се със сетни сили с цената на всичко. Съзнанието му отказва да приеме че края неизменно наближава. И от собствената си злоба, просто оглупява.

  Как може да има българи,  които да искат да бъдат оправлявани от такива, които многократно са крали като обезумели от НАШИТЕ джобове. Замазвайки ни очите с някоя друга забележете ЗАПОЧНАТА дейност. Народа спокоен, че ония вършат нещо, а те през това време крали зад гърба му. Или още по лошо- искаме да бъдем оправлявани от НЕбългари?!  Ама много се извинявам, има си една държава недалеч от нашата, казва се Турция. Да ходят дам да си прилагат номерата, да видим дали ще им даде някой да пекнат. Тук кръщаваме децата си Иван, Васил, Петър. А не Ахмед, Лютви и Тимур.

  Вие, драги съграждани, помните ли някое друго правителство да ни е давало толкова пълен отчет на свършените неща, прилагайки документи, с които да подкрепи казаното, както сегашното? Ами няма! Отчитат се както работник на шефа си пред нарова, защото искат с честност да спечелят нашето доверие, а не да ни замазват очие.
 Има ли Премиери, които дават отчет дори за това какво са правили през изминалите 4 дни, при един изключително нагъл въпрос на журналист, както днес г-н Бойко Борисов направи? Ами няма други!
  Те продължават да се борят, защото вярват в нас, вярват в народа. И това е единственото, което ги крепи да устояват неспирните подли капани на противниците им.
  Не оглупявай, народе. Защото врага много хитро се опитва да ни манипулира, и много вече неподозирайки, паднаха в капана.
   Тези протести, които събраха хиляди по улиците на България. За никой не е тайна, че в развитите държави когато народа не е доволен от нещо, веднага се организира протест, и нещата се оправят, става на тяхното. Хубаво е че и ние така организирано се надигнахме, но нали всичко започна като недоволство от високите сметки за ток? А до къде стигнаха нещата? Всеки си протестира за неговото си. Оправляващите ни обясняват като на малоумни какво е положението в момента, и че се борят за да го подобрят .Но знаете че в реалния свят нищо не става като с вълшебна пръчица за един ден, за съжаление. Изисква се търпение. 
Ако ще да се съдерат от протести всички майки, пенсионери, лекари, земеделци, и прочее, няма как някой да ни напечата парите за едно денонощие, и да заживеем щастливо.  Знаете добре че всяко едно нещо се гради много по- бавно отколкото се разруши. Това се случва на нашата мила родина. Поколения мандати рушене, сега представете си колко време ни трябва за да се изградим наново.
   Всеки от нас може да се съгласи че положението в държавата ни никак не е розово. И с всеки изминал ден става все по- зле. Ама и всеки който ни гледа отстрани може да признае впечатление, че ние сме черногледци и неверници. И ако продължаваме така, сами ще бъдем виновни за убийството на родината си. Но ако успеем да погледнем нещата такива каквито са, без обременяването на медии, партии и прочее, може би ще съзрем пътя по който да поемем, за да изведем нещата към светло утро.

 Аз те виждам, българино.
 Да, ти, този който вечно недоволен, вечно си в протест.
 Ти, този който пълниш заведения и ресторанти.
 Ти, този който се тъпчеш в и без това претъпканите дискотеки.
Ти, този който пълни сметките на и без това презабогатялите чуждестранни
вериги  за супермаркети, или молски магазини за парцалки.
 Ти, този който караш все по- хубави и нови коли.
 Ти, този който все искаш още и още.
 Осъзнай се, за Бога, прогледни.
Не всичко в живота е протести и пари.
Имаш семейство, имаш любов.
Имаш прекрасна родина, тя е родила теб и всичко което обичаш.
Цени хубавото  тук и сега, а не тогава  когато го изгубиш.